Ще те чакам
Ще те чакам
Като два влака, разминаващи се ежедневно
потегляме всеки по своя път...криволинейно.
"Очите ми" те осветяват - "Върни се!" -
не спират да повтарят...
"Бъркаш посоката, не разбра ли..?"
Дали ще те видя пак? Едва ли...
Тръгваш си, отминаваш...времето зове.
Навън е мрачно и мъгливо -
в спомени изгубвам те...
И питам: "Къде си, любов?"
Дали ме чуваш накъде...в простора?
"Прибери се! Чакам те, на гарата...под небосвода."
Ето! Май те чувам - задаваш се от тъмнината.
Клаксонът бучи: "Пази се! От мен безумно ще плачеш ти..."
Настоявам пак: "Няма! Нека плача...
Любов ли е - Боли...
Кървави да са сълзите ми,но...
Моля те, през мене премини..."
Но...тръгваш си. Отново.
Забързан минаваш...покрай мен.
"Защо не разбираш мойте думи?
Любов, Моля те, Остани..." -
зовът ми се разнесе като ехо в планината,
а аз обезумяла те търся...да запълниш празнината.
Ще те чакам! И ще мечтая за лика ти нов...
Ще те чакам, любов!
Докогато се почувстваш...готов?
Все някога ще спомниш Мен
и моят "влак" побягнал по Теб...
Ще те чакам! Но може и да не дойдеш...
И реки кървави от сълзи тогаз ще изплача,
но поне ще знам какво е любов!...
На мъжа, когото не спрях да чакам...
Ф.Б.
29.09.2015г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© l.panterrra Все права защищены
