Ще те любя
по-възвишена и по-красива
от самия рай.
Може ли това, кажи ми,
да има край?
Когато две души се сливат
в най-чист копнеж
и сърцата намират
живот в тоз стремеж.
Когато небето цъфти,
окъпано цяло в злато
и навсякъде усещаме,
на обичта горещото лято.
Твой съм завинаги, знай!
От любов умирам,
ще те любя до безкрай!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Васил Георгиев Все права защищены
