На масата сме. Двама.
Аз и ти.
Не те обичам.
Но наливам чаша.
Студена си
и малко ми горчиш.
А ракия няма.
Нито вино.
Тъй - за комка
или за алъш-вериш ...
Теб сега ще пия.
Вода ли? Боже,
тя промива,
не усещаш нищо.
Ти поне си ми горчива.
Ще те пия -
вносна или не -
все си бира ...
И ще те изпия -
като измама,
че не съм самичък,
а сме двама ...
Ах, тази жажда,
още отзарана ...
© Валдемар Все права защищены