ще те понося в себе си
Ще те понося още много в себе си
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание
на шепота въздишката красива,
когато си отидеш и от съня ми,
ще те измисля, пак да бъдеш жива.
Ще стискам в шепите си рехав вятър,
със него да те галя за сбогуване.
Вината няма да е твоя, нито моя...
и пак ще търся път към случване.
Ще се завръщам на оголялото дърво
от своите неразлистени надежди,
където осланените листа в едно
стопиха се в сезона си неотброени.
А после, знам, ще бъде нова пролет,
и ще звъни от обич и от влюбване,
когато със красивия си полет
се върнат птиците от скитане.
Ще те понося още в себе си, любов,
а после ще раздам на светлината,
красива песен със камбанен звън,
та да оглася полета на свободата.
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание
на шепота въздишката красива,
когато си отидеш и от съня ми,
ще те измисля, пак да бъдеш жива.
Ще стискам в шепите си рехав вятър,
със него да те галя за сбогуване.
Вината няма да е твоя, нито моя...
и пак ще търся път към случване.
Ще се завръщам на оголялото дърво
от своите неразлистени надежди,
където осланените листа в едно
стопиха се в сезона си неотброени.
А после, знам, ще бъде нова пролет,
и ще звъни от обич и от влюбване,
когато със красивия си полет
се върнат птиците от скитане.
Ще те понося още в себе си, любов,
а после ще раздам на светлината,
красива песен със камбанен звън,
та да оглася полета на свободата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
