22.12.2007 г., 11:00 ч.

ще те понося в себе си 

  Поезия » Бели стихове
5.0 / 16
908 0 25
Ще те понося още много в себе си
със спомен за красива песен.
По устните ми сетне ще замлъкне
неказаното в стих във късна есен.
Ще пазя още в тънкото мълчание
на шепота въздишката красива,
когато си отидеш и от съня ми,
ще те измисля, пак да бъдеш жива.
Ще стискам в шепите си рехав вятър,
със него да те галя за сбогуване.
Вината няма да е твоя, нито моя...
и пак ще търся път към случване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Предложения
  • Най-тъмно е, преди да си отидеш. Тогава тъмнината няма име. Повдигам се на пръсти да те видя, И проу...
  • Аз бях добър приятел, но уви – невинаги съм бил с добри стопани... Аз съм един – но с милион съдби! ...
  • Танцувахме с времето блус под тихите звуци на вятъра... Животът не свършва ли с трус от девет по Рих...

Още произведения »