Ще те понося още много в себе си със спомен за красива песен. По устните ми сетне ще замлъкне неказаното в стих във късна есен. Ще пазя още в тънкото мълчание на шепота въздишката красива, когато си отидеш и от съня ми, ще те измисля, пак да бъдеш жива. Ще стискам в шепите си рехав вятър, със него да те галя за сбогуване. Вината няма да е твоя, нито моя... и пак ще търся път към случване. Ще се завръщам на оголялото дърво от своите неразлистени надежди, където осланените листа в едно стопиха се в сезона си неотброени. А после, знам, ще бъде нова пролет, и ще звъни от обич и от влюбване, когато със красивия си полет се върнат птиците от скитане. Ще те понося още в себе си, любов, а после ще раздам на светлината, красива песен със камбанен звън, та да оглася полета на свободата.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.