3 дек. 2007 г., 10:26

Ще те попитам

963 0 13

Знаеш ли защо си моето
слънчево любимо момиче!
Защо блестят по-силно
и стоплят ни лъчите.
Защо птиците сега за нас
летят със песен в небето!
Защо бие сега учестено
и толкова влюбено сърцето.
Защо имам нежна усмивка,
която е наслада за очите.
Защо искам да се целуваме
с теб прегърнати в тревите.
Защо душата ми грееща плува
в океан от истинска радост.
Защо мигът, докоснат от теб,
е за мен върховна сладост.
Защото ти си огън във мен
и той няма как да угасне.
Ще го разпалвам всеки ден,
с душата ми да се срастне.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...