3.12.2007 г., 10:26

Ще те попитам

966 0 13

Знаеш ли защо си моето
слънчево любимо момиче!
Защо блестят по-силно
и стоплят ни лъчите.
Защо птиците сега за нас
летят със песен в небето!
Защо бие сега учестено
и толкова влюбено сърцето.
Защо имам нежна усмивка,
която е наслада за очите.
Защо искам да се целуваме
с теб прегърнати в тревите.
Защо душата ми грееща плува
в океан от истинска радост.
Защо мигът, докоснат от теб,
е за мен върховна сладост.
Защото ти си огън във мен
и той няма как да угасне.
Ще го разпалвам всеки ден,
с душата ми да се срастне.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...