Ще те попитам
Знаеш ли защо си моето
слънчево любимо момиче!
Защо блестят по-силно
и стоплят ни лъчите.
Защо птиците сега за нас
летят със песен в небето!
Защо бие сега учестено
и толкова влюбено сърцето.
Защо имам нежна усмивка,
която е наслада за очите.
Защо искам да се целуваме
с теб прегърнати в тревите.
Защо душата ми грееща плува
в океан от истинска радост.
Защо мигът, докоснат от теб,
е за мен върховна сладост.
Защото ти си огън във мен
и той няма как да угасне.
Ще го разпалвам всеки ден,
с душата ми да се срастне.
© Васил Георгиев All rights reserved.
!!!
