ivelinage2 (Ивелина Симеонова)
9 55
28 мая 2010 г., 00:05

Ще те следвам винаги 

  Поэзия » Философская
1093 0 2

 

 

Душа моя, 

частица от Бога,

положена в твърд,

непозната за теб!

Ти, толкова малка

и неизмеримо голяма,

как отстояваш

на този живот?

Стомана да беше -

ти би се превила,

желязо да беше -

на хиляди късове

вече да си,

дърво ли да беше -

на прах би те стрила

мелачката яка

на този живот!

Но не!

Ти не само си жива -

ти просто летиш

                   през живота!

Ни болка, ни слабост

не спира устрема твой!

Нагоре, нагоре...

                  и още нагоре,

стремглаво нагоре...

           по твоя път,

                   незнаен за мен

                             водиш ме ти!

© Ивелина Симеонова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??