Ще те следвам винаги
Душа моя,
частица от Бога,
положена в твърд,
непозната за теб!
Ти, толкова малка
и неизмеримо голяма,
как отстояваш
на този живот?
Стомана да беше -
ти би се превила,
желязо да беше -
на хиляди късове
вече да си,
дърво ли да беше -
на прах би те стрила
мелачката яка
на този живот!
Но не!
Ти не само си жива -
ти просто летиш
през живота!
Ни болка, ни слабост
не спира устрема твой!
Нагоре, нагоре...
и още нагоре,
стремглаво нагоре...
по твоя път,
незнаен за мен
водиш ме ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Симеонова Всички права запазени
