Ще те събудя в три през нощта
но не без причина
и с нокът жесток по гърба
бавно ще пиша моето име.
После дълго с език ще гася
горещата жажда
с капчици кръв-червена роса
и хубаво вино
по моето име.
Не чакай, грабни ме!
И нека препуснем в бясна езда
през тъмна гора,
край ручеи бистри,
поляни, зелена трева...
Не спирай... люби ме!
Кон и ездач слети в едно
сърце до сърце
и душа във душа...
Не спирай... люби ме!
Без дъх, без умора!
Без дъх, без умора!
Без дъх, без умора!
На сутринта...
умиращ от жажда,
като хубаво вино
до дъно изпий ме...
април 2006г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даша Все права защищены
Поздрав за стиха, Даша!