15.10.2006 г., 12:35

Ще те събудя в три през нощта

2.1K 0 15
Ще те събудя в три през нощта,
но не без причина
и с нокът жесток по гърба
бавно ще пиша моето име.
После дълго с език ще гася
горещата жажда
с капчици кръв-червена роса
и хубаво вино
по моето име.

Не чакай, грабни ме!
И нека препуснем в бясна езда
през тъмна гора,
край ручеи бистри,
поляни, зелена трева...

Не спирай... люби ме!
Кон и ездач слети в едно
сърце до сърце
и душа във душа...

Не спирай... люби ме!
Без дъх, без умора!
Без дъх, без умора!
Без дъх, без умора!

На сутринта...
умиращ от жажда,
като хубаво вино
до дъно изпий ме...


                         април 2006г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Сега го открих. И ми хареса. Защо пък язденето през тъмна гора да не е любене - като ти падне пелената, едва ли мислиш за небесната любов и стрелите на Амур...?
  • Да, стихът е хубав! А и Ивана не е единствената, която може да събуди или да бъде събудена в два през нощта. А и часът е удобен, поне не по неудобен от три през нощта Поздрав за стиха, Даша!
  • Така си е
  • И аз не го правя точно по този начин, но понякога срещам мъж, върху чийто гръб ми се иска да остане името ми - завинаги.
  • Вампирска нощ...разминава се далеч с моите представи за любене, но всеки си има темперамент...Аз оценки не пиша, това е мнението ми: по-скоро е зловещо отколкото любовна сцена...с риск да те разсърдя...

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...