Ще ти сипя абсент!...
Ти-и-и?! Клечиш до вратата пред нас?
Изтривалката беше на кучето.
Доста четох за теб, Самота,
а на другите им се случваше.
И какво се присети за мен?!?
Явно ти си си доста самотна...
Чувам как се разливаш по вените ми.
Мъртво куче не пази портата.
Преди време успявах, все пак -
да се смея, да вярвам, да плача.
Я махни тая глупава шапка!
Влизай вътре! Недей да се плашиш.
Тук са идвали дявол и Бог.
Любовта на дивана ми седна.
Помня мама. Но беше жестоко.
И смъртта... Не в сравнение с тебе!
Искаш може би силно кафе?
Имам нес, но е партия с мляко.
Не реви! Ще ти сипя абсент.
А зелената фея е пагубна!
Взимаш радост, а даваш сълзИ,
и се правиш на мила и шантава.
Ти си толкова алчна... Млъкни!
Справедливо е. Заслужаваш.
Виж, небето е черно навън!
Тази нощ ще го гледаме сляпо.
Ако имаме шанс да се съмне
искам куче. Наместо приятели.
2009
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина ЙОСЕВА Все права защищены
