Ще ти сипя абсент!...
Ти-и-и?! Клечиш до вратата пред нас?
Изтривалката беше на кучето.
Доста четох за теб, Самота,
а на другите им се случваше.
И какво се присети за мен?!?
Явно ти си си доста самотна...
Чувам как се разливаш по вените ми.
Мъртво куче не пази портата.
Преди време успявах, все пак -
да се смея, да вярвам, да плача.
Я махни тая глупава шапка!
Влизай вътре! Недей да се плашиш.
Тук са идвали дявол и Бог.
Любовта на дивана ми седна.
Помня мама. Но беше жестоко.
И смъртта... Не в сравнение с тебе!
Искаш може би силно кафе?
Имам нес, но е партия с мляко.
Не реви! Ще ти сипя абсент.
А зелената фея е пагубна!
Взимаш радост, а даваш сълзИ,
и се правиш на мила и шантава.
Ти си толкова алчна... Млъкни!
Справедливо е. Заслужаваш.
Виж, небето е черно навън!
Тази нощ ще го гледаме сляпо.
Ако имаме шанс да се съмне
искам куче. Наместо приятели.
2009
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина ЙОСЕВА Всички права запазени
