Ще ти скъсам копчето, да знаеш,
само да усетя, че си дръзнал
друга като мен да изиграеш,
че си ангел, паднал в грешен пъкъл.
Тя не знае колко маски имаш,
че универсален си противник:
паяк, командос, ловец, плашило,
влюбен в небесата рак-пустинник...
Не е ревност, имаш много здраве.
Дръпнах ти казанчето. Пътувай!
По-добре с дръвник да съм наяве,
пред любов със майстор, но на думи.
Лепвай гръб ò свойта блудкалана
с хапчето за кръвно под езика.
Копчето? Харизвам ù го, джанъм,
с новата заети сме. Не питай...
© Гергана Иванова Все права защищены