В очите на старицата - сълзи.
И слънцето във тях е избледняло.
Натрапчивото чувство, че боли...
ще тлее дълго.
Няма да изтлява.
А острите очи на минувачите
ще търсят мимолетни цветове.
И детски смях, прелитащ между крачките,
ще търси безметежни брегове.
Загледан в избелелия асфалт,
един самотен клон ще потрепери -
сред мирис на набъбващи листа...
И лястовица длани ще разпери...
А млада майка - с пълна, топла гръд,
ще върже върху клона цветна прежда...
И слънцето ще грее над града,
във сините стъкла ще се оглежда...
................
В очите на старицата - сълзи.
И стъпките й тихо отшумяват.
Натрапчивото чувство, че боли.
Ще тлее.
Ала няма да изтлява...
© Катя Все права защищены