9 июл. 2006 г., 10:27

Ще тръгна по зеленият килим

926 0 9
Ще тръгна по зеленият килим на времето,
от младостта си истини ще взема.
От зрелостта зачатъка на мислите
във пазвата старателно ще сгъна.
Ще стъпвам със походка лека и щастлива,
догонвайки миражите на звуци, светлини,
които в детството съм виждала и чувала
и са ме водили през всичките ми дни...
Студено ми е! Много е студена прегръдката
на времето, отминало във търсене,
изгубенo във гънките на детските ми спомени.
Дано не се изгубя сред необятността,
достигайки онези пасища зелени,
където няма точка за завръщане.
А само мигове от време - покаяние.




Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....