Ще тръгна по зеленият килим
Ще тръгна по зеленият килим на времето,
от младостта си истини ще взема.
От зрелостта зачатъка на мислите
във пазвата старателно ще сгъна.
Ще стъпвам със походка лека и щастлива,
догонвайки миражите на звуци, светлини,
които в детството съм виждала и чувала
и са ме водили през всичките ми дни...
Студено ми е! Много е студена прегръдката
на времето, отминало във търсене,
изгубенo във гънките на детските ми спомени.
Дано не се изгубя сред необятността,
достигайки онези пасища зелени,
където няма точка за завръщане.
А само мигове от време - покаяние.
от младостта си истини ще взема.
От зрелостта зачатъка на мислите
във пазвата старателно ще сгъна.
Ще стъпвам със походка лека и щастлива,
догонвайки миражите на звуци, светлини,
които в детството съм виждала и чувала
и са ме водили през всичките ми дни...
Студено ми е! Много е студена прегръдката
на времето, отминало във търсене,
изгубенo във гънките на детските ми спомени.
Дано не се изгубя сред необятността,
достигайки онези пасища зелени,
където няма точка за завръщане.
А само мигове от време - покаяние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
