Jul 9, 2006, 10:27 AM

Ще тръгна по зеленият килим

  Poetry
922 0 9
Ще тръгна по зеленият килим на времето,
от младостта си истини ще взема.
От зрелостта зачатъка на мислите
във пазвата старателно ще сгъна.
Ще стъпвам със походка лека и щастлива,
догонвайки миражите на звуци, светлини,
които в детството съм виждала и чувала
и са ме водили през всичките ми дни...
Студено ми е! Много е студена прегръдката
на времето, отминало във търсене,
изгубенo във гънките на детските ми спомени.
Дано не се изгубя сред необятността,
достигайки онези пасища зелени,
където няма точка за завръщане.
А само мигове от време - покаяние.




Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...