Ще тръгна по зеленият килим на времето,
от младостта си истини ще взема.
От зрелостта зачатъка на мислите
във пазвата старателно ще сгъна.
Ще стъпвам със походка лека и щастлива,
догонвайки миражите на звуци, светлини,
които в детството съм виждала и чувала
и са ме водили през всичките ми дни...
Студено ми е! Много е студена прегръдката
на времето, отминало във търсене,
изгубенo във гънките на детските ми спомени.
Дано не се изгубя сред необятността, ...