gogata622 (Георги Иванов) gogata622 (Георги Иванов)
33 629
17 февр. 2024 г., 21:41

Ще тръгна само с моята душа

577 0 1

Ще тръгна само с моята душа

 

 

 

Аз нищо с мен не ще да отнеса

освен душата ми, а тя ще литне

във сините, безкрайни небеса!

Далеч от погледите любопитни!

 

Ще скита уморена и сама

сред облаците нейде, сред звездите!

И ще флиртува с бледата луна

тъй, както аз флиртувах със мечтите!

 

Най-после ще намери тя покой

от завист, злоба, от лъжи, поквара!

И ще пътува тя сред звезден рой

за да застане горе, пред олтара

 

да бъде съдена за своите дела

що на земята тя е сътворила!

Там няма прошка! Твоята съдба

едва ли нещо някъде е скрила!

 

И после само мрак и тъмнина,

а спътник ще ти бъде тишината

във твоя път към светли небеса!

И нейде там ще търси светлината!

 

 

17.02.2024 г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0