Ще тръгна само с моята душа
Ще тръгна само с моята душа
Аз нищо с мен не ще да отнеса
освен душата ми, а тя ще литне
във сините, безкрайни небеса!
Далеч от погледите любопитни!
Ще скита уморена и сама
сред облаците нейде, сред звездите!
И ще флиртува с бледата луна
тъй, както аз флиртувах със мечтите!
Най-после ще намери тя покой
от завист, злоба, от лъжи, поквара!
И ще пътува тя сред звезден рой
за да застане горе, пред олтара
да бъде съдена за своите дела
що на земята тя е сътворила!
Там няма прошка! Твоята съдба
едва ли нещо някъде е скрила!
И после само мрак и тъмнина,
а спътник ще ти бъде тишината
във твоя път към светли небеса!
И нейде там ще търси светлината!
17.02.2024 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
