Feb 17, 2024, 9:41 PM

Ще тръгна само с моята душа

579 0 1

Ще тръгна само с моята душа

 

 

 

Аз нищо с мен не ще да отнеса

освен душата ми, а тя ще литне

във сините, безкрайни небеса!

Далеч от погледите любопитни!

 

Ще скита уморена и сама

сред облаците нейде, сред звездите!

И ще флиртува с бледата луна

тъй, както аз флиртувах със мечтите!

 

Най-после ще намери тя покой

от завист, злоба, от лъжи, поквара!

И ще пътува тя сред звезден рой

за да застане горе, пред олтара

 

да бъде съдена за своите дела

що на земята тя е сътворила!

Там няма прошка! Твоята съдба

едва ли нещо някъде е скрила!

 

И после само мрак и тъмнина,

а спътник ще ти бъде тишината

във твоя път към светли небеса!

И нейде там ще търси светлината!

 

 

17.02.2024 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...