9 нояб. 2014 г., 21:42  

Ще запазя правото си

879 1 3

 

 

Ще запазя правото да те обичам,
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.


Ще запазя правото си да целувам
само теб... не мога никой друг,
в твоята постеля да лудувам,
да забравя, че си чужд съпруг.


Ще запазя правото да те желая,
когато ме раняваш всеки ден,
когато ще ми липсваш до полуда,
а те нямам никога до мен.


Ще запазя правото да си в сърцето -
не завинаги, само до живот,
аз съм част от твоята Вселена,
ти за мене си мечта до гроб.


Ще си запазя правото на лудост,
висока е цената на страстта,
дори когато душата ми е пуста,
ще те обичам... дори и след това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Жулиета Великова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Запазила съм си правото да Ви благодаря и ...го правя, защото сте ме оценили бих казала твърде високо и...съм трогната! Любовта е право на всеки от нас, но често е тежък товар...Благодаря Ви още веднъж Стойне и Младен!
  • Страхотно е, Жулиета! Много страст и вярност в любовта има в твоите редове:

    "ще ти падна даже на колене...
    в твоята постеля да лудувам,
    да не помня че си чужд съпруг...
    аз съм част от твоята Вселена...
    висока е цената на страстта,
    дори когато душата ми е пуста,
    ще те обичам... дори и след това."

    Невероятно, бих казал Джек Лондоновско ОКО на поетичния текст - мечта за всеки мъж, жаден за такава страстна изповед!

    Този чужд съпруг е направо щастливец, а теб поздравявам за осъзнатата до дъното на душата вулканична любовна изповед!
  • Жулиета, трогнах се от твоята преданост и всеотдайност.Откровена творба, в която не скриваш нищо.
    Поздравявам влюбената жена и таланнтливата поетеса!
    Поздрав и сбъдване на желанията ти!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....