Nov 9, 2014, 9:42 PM  

Ще запазя правото си

  Poetry » Love
881 1 3

 

 

Ще запазя правото да те обичам,
знаеш че умея го добре,
ще ти падна даже на колене,
ще призная, че си моето момче.


Ще запазя правото си да целувам
само теб... не мога никой друг,
в твоята постеля да лудувам,
да забравя, че си чужд съпруг.


Ще запазя правото да те желая,
когато ме раняваш всеки ден,
когато ще ми липсваш до полуда,
а те нямам никога до мен.


Ще запазя правото да си в сърцето -
не завинаги, само до живот,
аз съм част от твоята Вселена,
ти за мене си мечта до гроб.


Ще си запазя правото на лудост,
висока е цената на страстта,
дори когато душата ми е пуста,
ще те обичам... дори и след това.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жулиета Великова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Запазила съм си правото да Ви благодаря и ...го правя, защото сте ме оценили бих казала твърде високо и...съм трогната! Любовта е право на всеки от нас, но често е тежък товар...Благодаря Ви още веднъж Стойне и Младен!
  • Страхотно е, Жулиета! Много страст и вярност в любовта има в твоите редове:

    "ще ти падна даже на колене...
    в твоята постеля да лудувам,
    да не помня че си чужд съпруг...
    аз съм част от твоята Вселена...
    висока е цената на страстта,
    дори когато душата ми е пуста,
    ще те обичам... дори и след това."

    Невероятно, бих казал Джек Лондоновско ОКО на поетичния текст - мечта за всеки мъж, жаден за такава страстна изповед!

    Този чужд съпруг е направо щастливец, а теб поздравявам за осъзнатата до дъното на душата вулканична любовна изповед!
  • Жулиета, трогнах се от твоята преданост и всеотдайност.Откровена творба, в която не скриваш нищо.
    Поздравявам влюбената жена и таланнтливата поетеса!
    Поздрав и сбъдване на желанията ти!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...