Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения...
да разчупвам стандарти
и утвърдени понятия...
да се боря с противоречия...
с груби обиди... и лоши послания...
да осмислям с неподозирана сила
неуместните грешки и липси...
да подреждам пропуснати мигове...
с тъжна усмивка...
да ме водят по пътя
неочаквани прозрения...
в непредсказуемото време...
на живата болка...                                                            

                                  © Павлина Петрова