4.07.2018 г., 1:00

Щедростта на болката

750 1 0

Трябваше да изпитам болка, за да знам...
И всяка пáтина да ме украсú
с нова бръчка... и сребърни нишки...
да ме научи с хищни усилия
да преодолявам съмнения...
да разчупвам стандарти
и утвърдени понятия...
да се боря с противоречия...
с груби обиди... и лоши послания...
да осмислям с неподозирана сила
неуместните грешки и липси...
да подреждам пропуснати мигове...
с тъжна усмивка...
да ме водят по пътя
неочаквани прозрения...
в непредсказуемото време...
на живата болка...                                                            

                                  © Павлина Петрова 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...