13 апр. 2024 г., 12:33

Щедър 

  Поэзия
213 7 19

Късна нощ е. Всички спят.

Татко, мама, моя брат...

Само аз седя в леглото -

някакъв микроб с длетото

гладен, яростен, нахален,

влезнал в зъбчето неканен.

Цяла нощ дълбе хралупа...

Пили здраво, удря с чука!

А от болката непоносима

иде ми на глас да вия!

Казваха ми, че съм бил злояд

аз пък като Терминатор бях -

шоколадовите изкушения.

скришом хапвах и без угризения.

За закуска, обед, за вечеря -

Своге с лешници, Морена,

Баунти и Марс, и Лахми,

Милка със стафиди, вафли,

шоколадов чипс, дражета…

Кой ми е виновен? Нека!

Ооох, часът е вече три!

Как пулсира… И болиии...

Само нека ми премине,

ще наблегна с витамините!

Супа от спанак, коприва,

аз ще ям като за трима!

Зеле, моркови, домати,

купи с разни там салати...

цитрусови плодове...

- Събуди се бре, дете!

Колко бледичък си, сине!

Не се храниш, нямаш сили!

Ето, баба ни дойде на гости,

млечен шоколад ти носи!

- Шоколад ли? Твърдо не!

Нека баба го яде!  

© Даниела Виткова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

Щом децата са злояди, нека хапват шоколади! »

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??