Щедър
Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален,
влезнал в зъбчето неканен.
Цяла нощ дълбе хралупа...
Пили здраво, удря с чука!
А от болката непоносима
иде ми на глас да вия!
Казваха ми, че съм бил злояд
аз пък като Терминатор бях -
шоколадовите изкушения.
скришом хапвах и без угризения.
За закуска, обед, за вечеря -
Своге с лешници, Морена,
Баунти и Марс, и Лахми,
Милка със стафиди, вафли,
шоколадов чипс, дражета…
Кой ми е виновен? Нека!
Ооох, часът е вече три!
Как пулсира… И болиии...
Само нека ми премине,
ще наблегна с витамините!
Супа от спанак, коприва,
аз ще ям като за трима!
Зеле, моркови, домати,
купи с разни там салати...
цитрусови плодове...
- Събуди се бре, дете!
Колко бледичък си, сине!
Не се храниш, нямаш сили!
Ето, баба ни дойде на гости,
млечен шоколад ти носи!
- Шоколад ли? Твърдо не!
Нека баба го яде!
© Даниела Виткова All rights reserved.
