9 нояб. 2008 г., 00:18

Щипка подправки

959 0 1

И не знам защо

тишината се превърна

в падащо листо.

Черните стъпки в мрака

станаха по-крехки

и от изсъхнало дърво.

Далеч от всяко слънце,

в разкъсана материя

на умираща звезда,

там отдавна се е скрила

една наша приятелка добра.

Беше с нас за кратко любовта.

Аз я хранех с всичко –

и с болка, и с тъга.

И с изранено щастие,

и с мъничко вина.

Тя изглежда обаче си остана

гладна дори и с това.

Иначе защо така

внезапно тръгна

и остави лепнеща самота?

Бих й писала писмо,

за да я питам какво?

Какво беше толкова

погрешно и навярно

зло, че я накара да си върви?

Какво я накара да угаси

клечката кибрит в нашите очи?

Но с изкривена усмивка

осъзнавам, че тя

не е можела да се храни само

с тези ястия. Сега разбирам,

че е трябвало щипка подправки

и от твоята душа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Векова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво . . . . Браво !

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...