От цветенце на цветенце
неуморно тя прелита
и във кошера, детенце,
пълни восъчната пита.
Ще направи тя медеца -
да си хапне Баба Меца.
Не рони сега сълзички,
мед ще има тук за всички.
Метнала корито
горе, на гърба,
ходи ситно-ситно
лете из леса.
С тая дълга шия -
чуди му се Ваня –
в реката как успява
той да прави баня?
Мими ù се смее –
без шията голяма
той не ще успее
сам да се нахрани.
© Мария Все права защищены