2 нояб. 2010 г., 21:19

Що е то?

1.1K 0 25

 

Я, какъв е странен –

объл и охранен!

                  Уши като ветрило

                  дълъг нос са скрили.

Тежък повече от тон,

сетихме се всички - □□□□!              

                                                              

 

 

Тя прилича на човека.

Скача пъргаво и леко,

                   мята се от клон на клон,

                   хапва си банан, бонбон.

В зоопарка ако идеш,

непременно ще я видиш.

 

                    Що е то?

                                                                      

 

Обичат те горещината,

не живеят във гората.

                  Из пустинята пътуват –

                  бавно, леко, сякаш плуват.

А пък имат на гърба

върхове на планина.

                  Виж ги – ходят на кокили

                  грациозните □□□□□□.

                                                                                                                 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...