Я, какъв е странен –
объл и охранен!
Уши като ветрило
дълъг нос са скрили.
Тежък повече от тон,
сетихме се всички - □□□□!
Тя прилича на човека.
Скача пъргаво и леко,
мята се от клон на клон,
хапва си банан, бонбон.
В зоопарка ако идеш,
непременно ще я видиш.
Що е то?
Обичат те горещината,
не живеят във гората.
Из пустинята пътуват –
бавно, леко, сякаш плуват.
А пък имат на гърба
върхове на планина.
Виж ги – ходят на кокили
грациозните □□□□□□.
© Мария All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
