19 дек. 2019 г., 10:17

Що ли?

1.1K 0 0

Що ли беше красотата,
ярко-пъстрият й цвят?
Мека ли е топлината,
още ли лъчи пламтят?

 

Що ли беше миризмата?
Онзи сладък аромат?
Чезнат бавно сетивата
на ветреещ апарат.

 

Бегъл спомен за невинност
някъде в ума витае.
Там цареше безобидност,
днес обаче ей така е:

 

Влачат се из път червата,
път, осеян с черен прах,
все в колона са стадата
водени към своя крах.

 

Дяволът зад теб наднича,
лаят кучетата бесни.
Как човек да не нарича
тези мигове чудесни?

 

Как с усмивката лъжлива
достът гледа те в очите?
Ножа във гърба забива,
рани отброяват дните.

 

Кой е истински? Реален?
Пробвай се да предположиш.
Ставаш някак си потаен
маска като си наложиш.

 

Криеш се в мечти, но стига!
Идва действителността.
Тя до всекиго достига
и обрича ориста.

 

Както ти, така и аз съм
роб на сивата реалност,
хранен щедро с неприязън
и лишен от каузалност.

 

Що ли беше добротата?
Кой ли беше верен брат?
Пада бавно тъмнината,
бавно гасне този свят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Деян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...