Щом...
Щом думите се спънат посред път
и истината все не им достига...
Щом във леда огньове разгорят -
от няма пепел те възкръснат в книга...
Щом всичко събере се във мига,
а ние го разпръснем без пощада...
Щом стъпваме във вчерашно "сега",
за да издигнем утрешната клада...
Щом глад и жажда нашите души
морят по-страшно от Голгота...
Щом всичко построено се руши
и все на тъмно срещаме живота...
Щом утрото изпълнено е с мрак,
а нощите светлят в недоумение...
Щом искаме, ала не знаем как...
Щом кръст е пътят за спасение...
Дали ще ни достигне Онова -
все още ненаречено по име,
заради което сбъднат е светът
и в друго измерение ни има...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариана Папазикова Все права защищены
