Aug 3, 2010, 11:01 PM

Щом...

974 0 2

Щом думите се спънат посред път

и истината все не им достига...

Щом  във леда огньове разгорят -

от няма пепел те възкръснат в книга...

 

Щом всичко събере се във мига,

а ние го разпръснем без пощада...

Щом стъпваме във вчерашно "сега",

за да издигнем утрешната клада...

 

Щом глад и жажда нашите души

морят по-страшно от Голгота...

Щом всичко построено се руши

и все на тъмно срещаме живота...

 

Щом утрото изпълнено е с мрак,

а нощите светлят в недоумение...

Щом искаме, ала не знаем как...

Щом кръст е пътят за спасение...

 

Дали ще ни достигне Онова -

все още ненаречено по име,

заради което сбъднат е светът

и в друго измерение ни има...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариана Папазикова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...