Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
25 нояб. 2021 г., 18:58  

Щом искате елате в моя свят 

  Поэзия » Философская
449 4 8

Ненужното огниво се разби,
искра последна светна и угасна.
Сред мрака лутат хиляди съдби,
безпътицата толкова прекрасна,

 

е мътна. Много риба се лови,
акулите са хлъзгави и гладки,
летящи риби има, но уви,
стремежите към слънцето са кратки.

 

А някъде мъждука там маяк,
вълни високи, а мъглите гъсти,
един поет  побъркан пише пак,
измисля свят, но как ли да го кръсти?

 

Последен стих, а думите горят
и стаичката бедна цяла свети...
Щом искате елате в моя свят,
за греещи души и за поети.

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Извинявам се, за пропуснатите коментари! Този стих, сенсей, с пълна сила важи и за мен. И твоят, Роси. Благодаря! Мите, аз се уча и понякога ми се получава.
  • Прекрасно пишеш. За мен това е истинската поезия - единство на съдържание и форма, смисъл и послания, талантливо изпълнение. Тук липсва онази маниерност, която често се бърка с модерност и поетичност. А забелязах, че маниерните автори са и най-арогантните и се опитват да пробутват съвети и някакви измислени техни си критерии. Може би не разбират, че няма нищо ново под слънцето, науката литературознание отдавна е измислена.
  • Поетът или страда, или е щастлив,
    все между два свята горкият се лута.
    Иначе как ще напише стих тъй красив,
    ако животът му спокойно си кюта.
    Вдъхновение си, Наде! 🙂
  • Висока оценка!
    Мотам се -
    от свят в свят.
    Интересни,
    богати,
    непознати...
    И нямам време
    за моя -
    скучен,
    ежедневен,
    влачещ бавно
    цунамита
    свят...
  • Богат е, Красе, толкова богат,
    че му завиждат удивени.
    Създава с думи свой вълшебен свят,
    годишно - няколко Вселени. 🙂
  • Благодаря ви, Мини и Танче!
  • Стихът пореден в стаята мълви,
    че нужни са ни думите горчиви,
    разказващи за тежките съдби,
    залутани в безпътица, но мили.

    Защото нужен им е онзи бряг,
    що фарът по пътека осветява
    над бурните вълни в безумен бяг,
    огнивото -живот да възхвалява.
  • Хуваво е, Наде, особено финала!
Предложения
: ??:??