Щом надеждата надежда в тебе е съзряла
Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински,
когато всичко, за което плачеш, е фалшиво!
И няма как да бъдеш искрен ти,
щом чувството за истинност е станало чупливо...
Не ти остава даже вярата,
щом ти сам във себе си си я изгубил...
Щом спрял си се по пътя към мечтите си,
отнел си красотата им и си ги погубил...
Ала на дъното блести надеждата,
като ангел винаги над теб е бдяла!
И да си отказваш право нямаш,
щом надеждата надежда в тебе е съзряла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
