Щом надеждата надежда в тебе е съзряла
Не ти остават истински приятели,
когато всичко вече си раздал!
Когато си останал без посока,
когато и самия себе си неусетно си предал...
Не ти остават и сълзите истински,
когато всичко, за което плачеш, е фалшиво!
И няма как да бъдеш искрен ти,
щом чувството за истинност е станало чупливо...
Не ти остава даже вярата,
щом ти сам във себе си си я изгубил...
Щом спрял си се по пътя към мечтите си,
отнел си красотата им и си ги погубил...
Ала на дъното блести надеждата,
като ангел винаги над теб е бдяла!
И да си отказваш право нямаш,
щом надеждата надежда в тебе е съзряла!
© Десислава Танева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Деси наистина страшно много ми хареса този стих много е получителен и се усеща, че си го писала с голямо чувство!!! Поздрави!
-
!!! Браво, Деси
-
"И няма как да бъдеш искрен ти,
щом чувството за истинност е станало чупливо..."
!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
