11 окт. 2023 г., 16:38

Щом почнах да хитрувам

818 0 0

     

Щом почнах да хитрувам

 

Щом почнах да хитрувам,

Съдбата разгневих.

Уроците разбирам

със всеки нов ритник.

 

Съдбата си е права,

тя учи всеки ден

и щом се позабравя,

пак спомня си за мен.

 

Тя всяка моя хитрост

превръща във шамар,

за всяка моя глупост

изпраща ми кошмар.

 

Реших да я помоля –

по женски да се разбера,

но тя ме нокаутира

и после се засмя.

 

От този ден не смея,

по правилата карам аз.

Съдбата – чудна фея,

ме наблюдава всеки час.

          Мария Мустакерска

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...