Щом почнах да хитрувам

Щом почнах да хитрувам,

Съдбата разгневих.

Уроците разбирам

със всеки нов ритник.

Съдбата си е права,

тя учи всеки ден

и щом се позабравя,

пак спомня си за мен.

Тя всяка моя хитрост

превръща във шамар,

за всяка моя глупост

изпраща ми кошмар.

Реших да я помоля –

по женски да се разбера,

но тя ме нокаутира

и после се засмя.

От този ден не смея,

по правилата карам аз.

Съдбата – чудна фея,

ме наблюдава всеки час.

          Мария Мустакерска