Щом сме двама...
Щом сме двама...
Навън е зима, бяла, снежна и студ живота ни сковава,
но има топлина в сърцата ни, любов душата ми спасява.
Че беше казал философът - опорна точка щом намери,
земята може да повдигне и колко още тежки сфери...
А моята опорна сила житейска е и прозаична,
но важно ми е да я имам - взаимна обич се нарича.
Навярно ви звучи банално - о, стига вече, все любов!
Но тя ми дава нежна сила, за мен е просто благослов!
Каквато трудност и да срещна, когато гледаш ме в очите,
аз виждам твоята подкрепа и с лекота вървя през дните.
Разбира се, че ни е тежко понякога, но знаем двама:
опора сме си ти и аз, и двама ли сме - страшно няма!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
