Jan 4, 2008, 7:52 PM

Щом сме двама... 

  Poetry » Phylosophy
720 0 2

Щом сме двама...

Навън е зима, бяла, снежна и студ живота ни сковава,

но има топлина в сърцата ни, любов душата ми спасява.

Че беше казал философът - опорна точка щом намери,

земята може да повдигне и колко още тежки сфери...

А моята опорна сила житейска е и прозаична,

но важно ми е да я имам - взаимна обич се нарича.

Навярно ви звучи банално - о, стига вече, все любов!

Но тя ми дава нежна сила, за мен е просто благослов!

Каквато трудност и да срещна, когато гледаш ме в очите,

аз виждам твоята подкрепа и с лекота вървя през дните.

Разбира се, че ни е тежко понякога, но знаем двама:

опора сме си ти и аз, и двама ли сме - страшно няма!

© Мария Борисова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??