21 авг. 2019 г., 07:37

Щом величието пълзи...

730 0 0

Щом величието пълзи в калта

и крилата му, проядени от невестулки,

се провлачват тъжно - ти склони глава

и рисувай спомени, щастливо дълги.

 

Щом унинието вземе връх

и душата се загърне в мрачни дрипи,

не бъди за хищниците няма стръв,

а оставяй дирята си в дните...

 

Щом началото си има край,

то и краят не е без начало.

За да ги запазиш, първо ти раздай

своите сърце, ум, душа и тяло.

 

Щом величието в страх се претопи

и човекът се превърне в жалка мърша,

ти търпението си с воля въоръжи,

а ръката си със избор - да се свършва...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Константин Дренски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...