18 июн. 2007 г., 18:24

Щрих

1.2K 0 3
                                                              Щрих

Елегантно с финес
времето ни прегръща,
авантюрно забързано и с копнеж,
в щрих и печат на автопортрет.

Оптимистично, колоритно-бяло,
поетът, уж свободен,
сонети извайва и реди, безсмъртно тленен
света да спаси, от бури да ни утеши.

Безразлично, световно-известно,
маскарадът с роли ни дарява,
от люлката се учим
как кошмарите рутинно да приспим.

И забравяме, че не в змията е вината,
в страха ни остава си бедата...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Айбигел айбигел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...