aibigel (Айбигел айбигел) aibigel (Айбигел айбигел)
22
Jun 18, 2007, 6:24 PM

Щрих

  Poetry
1.2K 0 3
                                                              Щрих

Елегантно с финес
времето ни прегръща,
авантюрно забързано и с копнеж,
в щрих и печат на автопортрет.

Оптимистично, колоритно-бяло,
поетът, уж свободен,
сонети извайва и реди, безсмъртно тленен
света да спаси, от бури да ни утеши.

Безразлично, световно-известно,
маскарадът с роли ни дарява,
от люлката се учим
как кошмарите рутинно да приспим.

И забравяме, че не в змията е вината,
в страха ни остава си бедата...!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Айбигел айбигел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0