18.06.2007 г., 18:24

Щрих

1.2K 0 3
                                                              Щрих

Елегантно с финес
времето ни прегръща,
авантюрно забързано и с копнеж,
в щрих и печат на автопортрет.

Оптимистично, колоритно-бяло,
поетът, уж свободен,
сонети извайва и реди, безсмъртно тленен
света да спаси, от бури да ни утеши.

Безразлично, световно-известно,
маскарадът с роли ни дарява,
от люлката се учим
как кошмарите рутинно да приспим.

И забравяме, че не в змията е вината,
в страха ни остава си бедата...!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Айбигел айбигел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...