Любов, любов,
ти измамно отражение...
създадена да бъдеш наказание,
за тях, на чистите сърца...
О, опиянение, излишно е,
да казваш, че не носи болка тя.
Лъжовна гадост, вино оцветено
захаросано да не личи, че оцет било е то.
Тъжно е... защото страдаш и в болка гине то!
Сенки търсят покоят на звездите, пощурели.
Щурци омайно да прегласят с песен,но уви, туй що убили са...
не може отново да цъфти.