10 февр. 2016 г., 13:59

Щурец и светулки 

  Поэзия » Другая
389 0 3

За   кого си се разсвирил, щурчо,

с остарялата китара?

Ти ли будиш нощните светулки

и раздираш им хастара?

 

Ти, изпратил слънцето горещо,

в хладна вечер се разпяваш.

Да раздвижиш нощните светулки

с песните си ти успяваш.

 

С таз невидима за нас китара

галиш нежно тишината.

А светулките край теб светулкат

и възраждат светлината.

 

Цялото небе живее нощем-

слуша песните ти сладки.

Тишината даже не заспива

през антрактите ти сладки.

 

 

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Щурец и светулки! Каква хармония между изкуството и светлината!
    Многопластов текст си написал, Колич.
    Браво!
  • Поздравления за дълбоката образност! Харесах!!!
  • "А светулките край теб светулкат и възраждат светлината" - чудесно си го казал, Никола! Картинно стихотворение - видях го с очите си. Малцина умеят да рисуват с думи, както художника с четка. Ти си един от тях.
Предложения
: ??:??